25 Януари 2009 - Трънско и ждрелото на Ерма - за вярата, легендите и пролетта по никое време

Скалният параклис на света Петка в Трън
Легендата:
"Слънцето вече залязваше зад хълмовете, Петка изчака да се стъмни съвсем и слезе до реката да си налее малко вода в кратунката, върна се в пещерата, разри малко въглените в огнището и се захвана да си омеси питка - не беше яла от няколко дена... Скоро мирисът на пресен хляб изпълни пещерният й дом, а дим не излизаше заради тайния отдушник в скалата. Петка благодари горещо на Бога за вечерята, с която я е дарил, отчупи парче от питката и започна да яде... Смути я човешка глъч и тропот на копита, погледна през храстите, скрили входа на пещерата, и видя неверниците, от които бягаше от толкова години. Прибра набързо комата, който беше наченала, в бохчата с брашно, неин постоянен спътник, и изчезна в скалата. Не след дълго преследвачите се появиха, огледаха наоколо и след като не я намериха, стъкнаха наново огъня и посегнаха да изядат питката. Внезапно тя натежа в ръцете им и когато понечиха да я разчупят,
разбраха, че се е вкаменила..."
От сводовете на скалната ниша непрестанно се стичат хиляди капки вода - сълзите на Св. Петка...

Ждрелото на река Ерма

Тесни криволичещи мостчета, страховити скали, полудяла река и мамещи пътеки... Времето нямаше да ни стигне за всичко и решихме че ще се върнем ПАК...

...Една

мисъл

се

промъкна

в

разтревоженото

ми

съзнание -

не е ли

вярата ни

мост,

мост

между

рационалното

и

ирационалното

...

Blinded By Light, Enlightened By Darkness...

Бай

Санде -

нашия

водач
Ку-ку-ку-ку-ряк!!!! - През януари!

Мъхове и бръшляни са полазили дуварите на манастира, или поне това, което бе останало от тях...
Манастирът Св. Архангел Михаил - между миналото величие и днешното вероломство...Легендите разказват, че в района манастирите посветени на Архангела са три...
Един

от

стенописите -

полузапазен,

полуреставриран,

полупропукан,

като

вярата

ни...
...Кафе в Сърбия не пихме -

...по обясними причини.

Белята ни застигна в Богойна махала... и както си му е реда - белята не беше сама, с нея невидимо се промъкнаха мрака и дъжда...
Мълчаливите къщи бяха единствени свидетели на твърдото ни обещание да се ЗАВЪРНЕМ, някой ден отново ТУК...