19 октомври, 2009

1 Март 2009 - Големият пирует или атака от Юг







Хижа Узана, в ранното утро на Първи Март посоката беше връх Шипка.





























































Затворихме вратата на хижата, а дяволчето от мандалото вече ми шепнеше отровни идеи и посоки за следващото приключение...






























В търбуха на автобуса взехме решение да изоставим любезните ни домакини от ТЕЦ-а и да атакуваме Балкана от Юг. Разделихме се на Шипка и продължихме на автостоп на Юг...





Докато Северна България се задъхваше под дебелите преспи, в Южна беше време за карнавал - Сирни Заговезни...






Помислихме, че късметът ни е изоставил някъде около село Габарево, но каката любезно ни обясни, че има автобус точно след 20!!! мин... Метрото е съкрушен, 21 градуса жега, раница натъпкана за 3 дена и нито един трезвен приятел с джип, който да ни измъкне от ТУК...


















Така и не го дочакахме автобуса. Късметът се завърна при нас, приел образа на стара баба Лада пълна с усмихнати и сърдечни цигани, които ни доставиха на следващия разклон...










Село Тъжа и масива Триглав... Все пак, в ранния следобед успяхме да прехвърлим Балкана, но ни предстоеше дълъг ОБРАТЕН завой, отново да навлезем в сърцето на планината, за да замръкнем в Северна България...


























Зелена и цветна, Пролетта настъпваше в южните полета и селските дворове...





































Но в Прохода сезоните имат други измерения...


















С "жокер от приятел", на железните криле на УАЗ-ката на Ичката влязохме в долината преди да мръкне...






















Five o'CLOCK ... отново е tea time, или часът, в който Нейно Величество Сянката целува Светлото чело на Негово Величество Върха...












































Петра






















Последни метри, още малко и сме в хижата, а на двора ни очаква Снежната Кралица с беззъбата си усмивка и иронично ни намига...


























































...Хижа Тъжа, както винаги топла, пълна с приятели, песни и смях.

























;) И така, с много воля, огромна доза лудост, здрави комбинации и дяволски късмет превърнахме поредната беля в истинско приключение.
Благодаря ви, приятели!

18 октомври, 2009

28 февруари 2009 - Балканът зиме, или как не стигнахме до Мазалат

Ранно утро в Калофер, отново сме на път към поредното магнетично място в Централен Балкан - хижа Мазалат и околностите. Планът: да се прехвърлим на Север в габровския Балкан и от там хижа "Партизанска песен" - хижа Мазалат и на другия ден - хижа Тъжа...естествено!







Преди старта...кафе, цигарка и разни необходимости...







Минахме Шипка с топъл автбус и в топлата компания на приятелите от ТЕЦ Марица Изток...






Само след броени минути разбрахме, че зимата в Северна България, никак, ама никак не прилича на зимата от Южна...






























Снощният сняг бе изпълнил гората със снежни духчета...






















Наш'та банда - Стоянчо Метрото, Петър, Иглика и моя милост...зад кадър, както обикновено...

























































В ранния следобед, на хижа "Партизанска песен" оптимисти нямаше, но въпреки прогнозата, въпреки предупрежденията, многобройната ни група пое на Запад към х. Мазалат.
















42 !!!човека и само един чифт снегоходки...то да беше само това, ама не е една беля само...




















































































































































Диана - най-коравия боец от дружината на ТЕЦ-а


































































Напредвахме бавно, като се редувахме да мачкаме пъртина. С настъпването на мрака нарастна и броя на колебаещите се...














Някъде под връх Корита, първите се отказаха и тръгнаха назад...




Ние все пак стигнахме билото. Хижата стоеше на хоризонта, като малко, червено петно надежда... Виждахме хижата и хижата "ни виждаше", но да продължим в преспите и мрака без снегоходки, сами, без тежката и мудна група, беше почти невъзможен избор...





Ето как я видя и окото на фотоапарата с 12 х zoom, преди мракът и снежната виелица да ни прегърнат.














Решението да се върнем назад беше трудно за всички...











Късно вечерта пристигнахме на хижа "Партизанска песен". Домакините нямаха възможност да подслонят голямата ни група и спешно ни евакуираха с джипове при съседите в хижа "Узана"...




...И там места нямаше, но сърцатата хижарка ни посрещна с топла питка, гореща бобена чорба, измъкна 40 дюшека от бойните резерви и ни пожела "Весела вечер". Нямаше как да не е весела, оставаха само няколко минути до настъпването на Баба Марта и някои от гостите вече се бяха закичили с "алтернативни" мартеници, външно, че и вътрешно... Та и ние не останахме по-назад ;)