1 Март 2009 - Големият пирует или атака от Юг

Хижа Узана, в ранното утро на Първи Март посоката беше връх Шипка.

Затворихме вратата на хижата, а дяволчето от мандалото вече ми шепнеше отровни идеи и посоки за следващото приключение...

В търбуха на автобуса взехме решение да изоставим любезните ни домакини от ТЕЦ-а и да атакуваме Балкана от Юг. Разделихме се на Шипка и продължихме на автостоп на Юг...





Докато Северна България се задъхваше под дебелите преспи, в Южна беше време за карнавал - Сирни Заговезни...

Помислихме, че късметът ни е изоставил някъде около село Габарево, но каката любезно ни обясни, че има автобус точно след 20!!! мин... Метрото е съкрушен, 21 градуса жега, раница натъпкана за 3 дена и нито един трезвен приятел с джип, който да ни измъкне от ТУК...

Така и не го дочакахме автобуса. Късметът се завърна при нас, приел образа на стара баба Лада пълна с усмихнати и сърдечни цигани, които ни доставиха на следващия разклон...

Село Тъжа и масива Триглав... Все пак, в ранния следобед успяхме да прехвърлим Балкана, но ни предстоеше дълъг ОБРАТЕН завой, отново да навлезем в сърцето на планината, за да замръкнем в Северна България...

Зелена и цветна, Пролетта настъпваше в южните полета и селските дворове...

Но в Прохода сезоните имат други измерения...

С "жокер от приятел", на железните криле на УАЗ-ката на Ичката влязохме в долината преди да мръкне...

Five o'CLOCK ... отново е tea time, или часът, в който Нейно Величество Сянката целува Светлото чело на Негово Величество Върха...

Петра

Последни метри, още малко и сме в хижата, а на двора ни очаква Снежната Кралица с беззъбата си усмивка и иронично ни намига...

...Хижа Тъжа, както винаги топла, пълна с приятели, песни и смях.

;) И така, с много воля, огромна доза лудост, здрави комбинации и дяволски късмет превърнахме поредната беля в истинско приключение.

Благодаря ви, приятели!