Слънчевия студ ме гъделичка заедно с опияняващото усещане, че отново имам билет на първи ред!!! за грандиозния спектакъл на Майката Природа... отново и единствено само за МЕН...
Завесата на облаците се отдръпва и открива една Голяма Провокация... Зимен Ботев връх! Какъв ще бъде късметът ми този път?
Усещането за празник беше навсякъде, дори в лениво полегналите клони на гората, прегърнала пътя...
... в мълчаливата музика на водопада и в игривото сияние на залеза...
Почетните караули на Прохода, стройни, красиви и могъщи...
"Къщичка в снега се гуши и коминчето и пуши" - какво по-мило от дима на коминче
... там, някъде по средата на снежната пустиня,
ТАМ
където те чакат...
ТАМ
където те чакат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар